Открити с измама, задушени са били с дим..”В други публикации е отбелязано: “.. Ето още един потвърден исторически факт- за живо изгорените жители на с.Орехово в другата пещера Челелещница.Тази хоризонтална пещера има при входа си малък двуметров праг.Малко дете, скрито заедно с майка си и с други хора от селото, заплакало и майка му се опитала да го утеши, като излязла навън.Това чакали османлиите-натрупали борина и клони в пропастния вход и ги запалили..” Особено бавно и мъчително протичала борбата на нашия народ за извоюване на свобода.Основната причина за това е било разединението на местното население на верска основа, дълбока и трайна следа от асимилаторската политика на завоевателите.Мохамеданското духовенство в лицето на ходжите насаждало в съзнанието на българо-мохамеданите , че те принадлежат към турската нация.От друга страна, гръцкото ханариотско духовенство давало мило и драго, за да заглуши стремежа на родопчани към създаване на независима българска църква.
Първото българско училище в Орехово се открило през 1866г с учител Трендафил Ив. Терзиев.На другата година няколко души от учениците, между които и поп (Ной Ангелов), отишли да учат в Малево, понеже малевският учител беше по-подготвен.Организирана съпротива в Рупчоската нахия преди освобождението не е имало.Причината е в трудното проникване на народноосвободителните идеи в този край. И въпреки всичко, в условията на робството, патриотично настроеното население живеело с подвизите и делата на хайдутите.В Орехово преданията нашепват, че Вълчан войвода произхождал от Цирковия род и бродел с дружината си в Карабаир, където се срещнал и побратим с другия хайдушки войвода Поп Мартин.На хайдушкото сборище Хайдут каба Стою кехая, чичо на дядо Илия Цирков, печал чевермета за хайдутите, ликувал болните, бил верен помагач на народните закрилници.Хайдушкото сборище била и местността Глухите камъни, южно от Персенк.Според преданието, когато минавали пътници по близкия “римски път” , кърджалиите стрити зад камъните ги нападали и обирали.Веднъж неизвестен хайдушки войвода се преоблякъл в меча кожа и подмамил Ахмед ага Тъмрашлията да го последва     навътре в гората, където агата бил обграден от хайдушката дружина и принуден да освободи наетите жътвари от своите ниви.
Макар и с личен характер, отмъщенията срещу тираните са били наситени с дълбок социален и политически заряд.Тези прояви са били израз на омразата на поробеното население към вековния гнет и на неудържим стремеж към освобождение.Това особено ярко е изразено в една стара народна песен, която се пеела в Орехово:       

Панайот Бойки думаше:
Бойке ле, първо венчило
В сляни долу в зимника
та ми дай, Бойке ле, пушкана
пушката и патронете.
Че ще да ида, Бойке ле,
На високана планина.
Там си ме чака, Бойке ле,
моята вярна дружина.